https://www.youtube.com/watch?v=Ij0z2ccv1cE&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=2
Пътуване до Бразилия. Посетихме 4 града за 13 дни заедно с дните на пътуване. Едно незабравимо пътешествие. Бяхме в Рио де Жанейро, Игуасу, Флорианополис и Сан Пауло. Посетихме невероятно красиви места. Видяхме невиждана растителност, птици и животни. Беше неповторимо и незабравимо. Хората бяха любезни и приветливи. Градовете внушителни и впечатляващи.
понеделник, 19 май 2014 г.
02 Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=leE4bQB9Vxg&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=3
Втора част от поредицата филми за пътешествието ни до Бразилия. Филмът е съставен от снимки направени повреме на разходката ни из Рио на фона на приятна музика. Разхождайки се из града в дъното на един булевар видяхме хълма Захарната бучка и се устремихме към него. Накрая на булеварда излязохме на плажа Фламинго край залива Гуанабара. Вървяхме по алеите със свежа зеленина край плажа, правехме снимки и се забавлявахме наслаждавайки се на природата, на интересната и непозната растителност. Въпреки мрачното време, бяхме щастливи, че сме в Рио. Радвахме се на тишината и спокойствието. Плажът беше пуст. Само продавачи на субтропични плодове стояха и чакаха търпеливо купувачи. Вървяхме часове наред по крайбрежната ивица. Мислехме, че е близо, но се оказа, доста далече. Придвижвахме се повече от два часа без да спрем, а хълмът се виждаше все още в далечината. Когато се приближихме, разбрахме, че за да стигнем до станцията на въжената линия ще трябва да заобиколим голям залив и да преминем покрай доста жилищни блокове. Накрая решихме да се качим на такси и така да стигнем до заветния хълм. По улиците имаше задръстване, но все пак успяхме за 12 реала да стигнем до станцията. За наш късмет тя работеше. Купихме билети и щастливи, че не сме вървяли напразно се качихме в кабината.
03 Sugar Loaf_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=2l2fvIt_Uvs&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=4
Трета част от поредицата филми за пътуването ни до Бразилия. В него са включени снимки от върха на хълма Sugar Loaf в Рио де Жанейро. Много красив и космополитен град. Една от най-често посещаваните туристически атракции е именно този хълм. Бразилците го наричат Пао де Асукр. Преди обед валя проливен дъжд, а следобед разхождайки се видяхме хълма. Той беше в програмата ни, но беше мъгливо и облачно. Времето никак не беше подходящо за снимки. Не бяхме сигурни дали няма да завали отново, затова почти се бяхме отказали този ден да правим опит да се изкачим на него. Разхождайки се по един булевард, който водеше към залива Гуанабара, видяхме Захарната бучка. Не устояхме на предизвикателството и се насочихме натам. Вървяхме с часове и все не можехме да стигнем до него. Минавахме по озелени площи, вървяхме по крайбрежието на залива и покрай чудесния, но пуст по това време плаж Фламинго. Повече от 3 часа вървяхме без почивка, когато разбрахме, че има още доста да се върви. На края на плажа разбрахме, че пред нас се простира голям залив, който се извиваше като дъга навътре в града. Не знаехме още колко ни предстои да вървим до там, а часът беше почти 4 следобед. Нямахме представа до колко часа работи въжената линия. Виждахме, че вагончетата, които стигат до върха на хълма все още се движат. Това ни окуражи и решихме да вземем такси за да се придвижим по-бързо. Оказа се, че и това не е лесно. Трябваше да пресечем огромен булевард с шест платна и бързо движещи се автомобили. И все пак тръгнахме да търсим място където бихме могли да везем такси. Краката ни вече бяха доста уморени и ни боляха. Няколкочасовото ходене без почивка си каза думата. Как да е, успяхме да намерим такси. Мислехме,че ще се придвижим бързо, но попаднахме в задръстване. Беше края на работния ден и движението по улиците беше натоварено. Бавно, но славно успяхме да стигнем до станцията на въжената линия. За наше щастие линията работеше до 8 вечерта. Така имахме възможността да разгледаме града както през деня, така и през нощта. Гледката беше невероятна! Въпреки мъгливото и мрачно време, беше неописуемо красиво. Ето, как един не особено добър ден за снимки се превърна в отлична възможност да разгледаме Рио и през нощта. Беше страхотно преживяване!
Трета част от поредицата филми за пътуването ни до Бразилия. В него са включени снимки от върха на хълма Sugar Loaf в Рио де Жанейро. Много красив и космополитен град. Една от най-често посещаваните туристически атракции е именно този хълм. Бразилците го наричат Пао де Асукр. Преди обед валя проливен дъжд, а следобед разхождайки се видяхме хълма. Той беше в програмата ни, но беше мъгливо и облачно. Времето никак не беше подходящо за снимки. Не бяхме сигурни дали няма да завали отново, затова почти се бяхме отказали този ден да правим опит да се изкачим на него. Разхождайки се по един булевард, който водеше към залива Гуанабара, видяхме Захарната бучка. Не устояхме на предизвикателството и се насочихме натам. Вървяхме с часове и все не можехме да стигнем до него. Минавахме по озелени площи, вървяхме по крайбрежието на залива и покрай чудесния, но пуст по това време плаж Фламинго. Повече от 3 часа вървяхме без почивка, когато разбрахме, че има още доста да се върви. На края на плажа разбрахме, че пред нас се простира голям залив, който се извиваше като дъга навътре в града. Не знаехме още колко ни предстои да вървим до там, а часът беше почти 4 следобед. Нямахме представа до колко часа работи въжената линия. Виждахме, че вагончетата, които стигат до върха на хълма все още се движат. Това ни окуражи и решихме да вземем такси за да се придвижим по-бързо. Оказа се, че и това не е лесно. Трябваше да пресечем огромен булевард с шест платна и бързо движещи се автомобили. И все пак тръгнахме да търсим място където бихме могли да везем такси. Краката ни вече бяха доста уморени и ни боляха. Няколкочасовото ходене без почивка си каза думата. Как да е, успяхме да намерим такси. Мислехме,че ще се придвижим бързо, но попаднахме в задръстване. Беше края на работния ден и движението по улиците беше натоварено. Бавно, но славно успяхме да стигнем до станцията на въжената линия. За наше щастие линията работеше до 8 вечерта. Така имахме възможността да разгледаме града както през деня, така и през нощта. Гледката беше невероятна! Въпреки мъгливото и мрачно време, беше неописуемо красиво. Ето, как един не особено добър ден за снимки се превърна в отлична възможност да разгледаме Рио и през нощта. Беше страхотно преживяване!
04 Sugar Loaf in the Night_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=t_y_TdKqboU&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=5
Четвърта част от поредицата филми за пътешествието ни до Бразилия. Филмчето съдържа снимки на Рио от хълма Захарната бучка, направени през нощта. Беше красива, прекрасна нощ, която ще остави дълбока следа в спомените ни за един прекрасен град. Бяхме на седмото небе от щастие, че имахме достатъчно време да разгледаме на спокойствие Рио както през деня, така и на нощна светлина.
Ще си призная, че малко се страхувахме как ще се приберем до хотела в този космополитен, непознат за нас град. За щастие всичко мина благополучно. Прибрахме без проблеми с такси. Такситата чакаха пред изхода на въжената линия. Не ни се налагаше дори да чакаме. Прибрахме се точно за вечеря.
В хотела поразпитахме къде бихме могли да вечеряме. Не далече имаше ресторант, който продаваше сготвена храна на килограм. Аз малко скептично бях настроена. Какъв ще е този ресторант на килограм?! Оказа се, че готвят вкусни неща, от които можеш да си направиш прекрасна вечеря. В една чиния избираш от всичко каквото ти харесва. Накрая тя с цялото съдържание се тегли и плащаш обща цена за това, което си избрал. Много ми хареса, защото можеш да си избереш от няколко ястия по малко. Беше наистина вкусно.
Сити и доволни тръгнахме към плажната ивица Copacabana. Всичко беше осветено. Стигнахме почти до следващия плаж Ипанема. Беше тихо, приятно и спокойно. Хотелът ни се намираше на близо и ние се прибрахме бързо, доволни и щастливи. Успяхме да видим доста неща през този първи ден от престоя ни в Рио.
05 Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=Jyi9E0L6xec&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=6
Втори ден:
С метрото стигнахме до центъра на града. Редуваха се сгради със старо и ново строителство. За разлика от нашите градове в Рио те не си противоречаха. Тук бяха сградите на театъра, художествената галерия, съдебната палата, на пощата -- сгради правещи силно впечатление със своята красива архитектура от миналия век, а може и от по-миналия -- не знам.
Бяхме гладни и същевременно търсехме място, където да закусим. Докато скитахме из града и правехме снимки на всичко, което ни направи впечатление стана обед. Търсейки закусвалня или малък ресторант попаднахме на Арките на Лапа (Arcos da Lapa). Построени през 1780 година. Зад тях имаше стари сгради от колониален тип. Не бяха особено впечатляващи, а и будеха страх. Не знам защо? Помотахме се още малко, търсейки къде се намира улицата с плочките на Селарион (Escadaria Selarion), но като не я открихме се насочихме към катедралата сан Себастиан (Catedral de São Sebastião), тя поне се виждаше отдалече -- гигантска, грозновата, бетонна сграда. Вътрешността беше семпла с четири големи стъклописа, ориентирани в четирите посоки на света, а на купола имаше прозорец с формата на кръст, край олтара имаше няколко статуи на светии. Сградата е огромна и събира доста посетители.
Втори ден:
С метрото стигнахме до центъра на града. Редуваха се сгради със старо и ново строителство. За разлика от нашите градове в Рио те не си противоречаха. Тук бяха сградите на театъра, художествената галерия, съдебната палата, на пощата -- сгради правещи силно впечатление със своята красива архитектура от миналия век, а може и от по-миналия -- не знам.
Бяхме гладни и същевременно търсехме място, където да закусим. Докато скитахме из града и правехме снимки на всичко, което ни направи впечатление стана обед. Търсейки закусвалня или малък ресторант попаднахме на Арките на Лапа (Arcos da Lapa). Построени през 1780 година. Зад тях имаше стари сгради от колониален тип. Не бяха особено впечатляващи, а и будеха страх. Не знам защо? Помотахме се още малко, търсейки къде се намира улицата с плочките на Селарион (Escadaria Selarion), но като не я открихме се насочихме към катедралата сан Себастиан (Catedral de São Sebastião), тя поне се виждаше отдалече -- гигантска, грозновата, бетонна сграда. Вътрешността беше семпла с четири големи стъклописа, ориентирани в четирите посоки на света, а на купола имаше прозорец с формата на кръст, край олтара имаше няколко статуи на светии. Сградата е огромна и събира доста посетители.
06 Escadaria Selaron_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=NNvILUEDwzw&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=7
Хорхе Селарон е роден в Чили, Южна Америка през 1947 год. Като художник - керамик, той работи, пътува и твори в над 50 държави, когато през 1983 година пристига в Бразилия, където се установява. През1990 година започва да облицова с плочки стръмната улицата Manuel Carneiro, която се състои от 250 стъпала с дължина 125 метра и е облицована с над 2000 плочки, които с помощта на приятели и познати успява да събере и за 20 години да създаде едно уникално произведение, единствено по рода си в целия свят. Облицовайки тази стръмна улица, той я превръща в едно от най-често посещаваните места в Рио. Събирал, вграждал и подреждал плочки от къде ли не, но за нас най-впечатляващото беше, че имаше плочка от България. Просто да не повярваш! Керамична чиния с нашата светиня Рилския манастир беше вградена още в началото на стълбището. Селарон непрекъснато променял ту една, ту друга секция. Казал, че това е творчество и ще престане да прави промени едва след смъртта си, която за нещастие го сполетяла на същото това стълбище станало негов паметник. На 10 януари 2013 година, Хорхе Селарон е намерен мъртъв на улицата - стълбище. Полицията не изключва убийство. Той често получавал заплахи. Селарон не жалел нито време, нито сили, нито пари за да превърне тази улица в едно неповторимо и единствено по рода си уникално произведение на изкуството.
Хорхе Селарон е роден в Чили, Южна Америка през 1947 год. Като художник - керамик, той работи, пътува и твори в над 50 държави, когато през 1983 година пристига в Бразилия, където се установява. През1990 година започва да облицова с плочки стръмната улицата Manuel Carneiro, която се състои от 250 стъпала с дължина 125 метра и е облицована с над 2000 плочки, които с помощта на приятели и познати успява да събере и за 20 години да създаде едно уникално произведение, единствено по рода си в целия свят. Облицовайки тази стръмна улица, той я превръща в едно от най-често посещаваните места в Рио. Събирал, вграждал и подреждал плочки от къде ли не, но за нас най-впечатляващото беше, че имаше плочка от България. Просто да не повярваш! Керамична чиния с нашата светиня Рилския манастир беше вградена още в началото на стълбището. Селарон непрекъснато променял ту една, ту друга секция. Казал, че това е творчество и ще престане да прави промени едва след смъртта си, която за нещастие го сполетяла на същото това стълбище станало негов паметник. На 10 януари 2013 година, Хорхе Селарон е намерен мъртъв на улицата - стълбище. Полицията не изключва убийство. Той често получавал заплахи. Селарон не жалел нито време, нито сили, нито пари за да превърне тази улица в едно неповторимо и единствено по рода си уникално произведение на изкуството.
07 Botanical Garden_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=MUuw3DyFVYA&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=8
Когато приключихме със снимките, се чудехме къде да отидем и какво още да видим, когато Златомира забеляза автобус с надпис Jardin Botânico. Втурнахме се към спирката и успяхме да се качим на автобуса. Как да е успяхме да обясним, че искаме да стигнем до Ботаническата градина и ако могат да ни напомнят къде да слезем. Да, ама -- не -- забравили. Стовариха ни на повече от километър и половина от входа на градината. Спряха чак в края на ботаническата градина. Трябваше да извървим обратно това разстояние отвън на градината докато стигнем до един страничен вход. Имахме само два часа да разгледаме този огромен парк, който ни изглеждаше безкраен.
Вътре ни посрещна тишина, спокойствие, зеленина и свежест. Паркът е разположен на площ от 1 350 000 кв. м. и има над 8000 различни вида растения. Той се обитава от различни видове животни и птици. Могат да се забележат катерици, маймуни, порове,чапли, дропли и др.
По-голямата част от растителността е субтропическа, но има растителност и от други части на планетата. Началото на оформянето на района като парк датира още от 1800 година. Градината прави впечатление с много редки дървета и растителност. На няколко места са оформени езера с плуващи в тях риби, спускащи се водопадчета, статуи, шадравани. Красотата и спокойствието те грабват още с влизането в градината.
В градината се срещат много редки и невиждани растения като орхидеи, билки, кактуси. Близо до централния на градината се намират Японската градина и Градината на кактусите. Цялата градина е опасана с множество алеи. По тях може да се придвижиш освен пеш и с електромобил, който превозва около десетина пътници.
Красиво, приятно и отпускащо.
Когато приключихме със снимките, се чудехме къде да отидем и какво още да видим, когато Златомира забеляза автобус с надпис Jardin Botânico. Втурнахме се към спирката и успяхме да се качим на автобуса. Как да е успяхме да обясним, че искаме да стигнем до Ботаническата градина и ако могат да ни напомнят къде да слезем. Да, ама -- не -- забравили. Стовариха ни на повече от километър и половина от входа на градината. Спряха чак в края на ботаническата градина. Трябваше да извървим обратно това разстояние отвън на градината докато стигнем до един страничен вход. Имахме само два часа да разгледаме този огромен парк, който ни изглеждаше безкраен.
Вътре ни посрещна тишина, спокойствие, зеленина и свежест. Паркът е разположен на площ от 1 350 000 кв. м. и има над 8000 различни вида растения. Той се обитава от различни видове животни и птици. Могат да се забележат катерици, маймуни, порове,чапли, дропли и др.
По-голямата част от растителността е субтропическа, но има растителност и от други части на планетата. Началото на оформянето на района като парк датира още от 1800 година. Градината прави впечатление с много редки дървета и растителност. На няколко места са оформени езера с плуващи в тях риби, спускащи се водопадчета, статуи, шадравани. Красотата и спокойствието те грабват още с влизането в градината.
В градината се срещат много редки и невиждани растения като орхидеи, билки, кактуси. Близо до централния на градината се намират Японската градина и Градината на кактусите. Цялата градина е опасана с множество алеи. По тях може да се придвижиш освен пеш и с електромобил, който превозва около десетина пътници.
Красиво, приятно и отпускащо.
08 Botanical garden_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=DaI5ZNNfdsM&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=9
Този филм е продължение на Седма част от поредицата филми Пътешествие до Бразилия. Съдържа снимки направени в ботаническата градина на Рио де Жанейро, Бразилия. Огромна градина с разнообразна растителност. Поради влажността и отдалечеността от замърсени райони, тук птици, животни и растителност виреят и растат на воля. Красиво оформени алеи, езерца с различни форми, водопадчета шуртят, малка, но чиста рекичка криволичи между дърветата и растенията в парка.
Впечатление прави японската градина с нейни водни езерца, мостчета, семпли градински къщички, малки алеи и зеленина.
Кактусовата градина е с избрани разнообрази растения.
В къщата на орхидеите човек се потапя в атмосфера на красота, нежност и феерия.
Приятна, освежаваща природа, подходяща за отмора и релакс.
Този филм е продължение на Седма част от поредицата филми Пътешествие до Бразилия. Съдържа снимки направени в ботаническата градина на Рио де Жанейро, Бразилия. Огромна градина с разнообразна растителност. Поради влажността и отдалечеността от замърсени райони, тук птици, животни и растителност виреят и растат на воля. Красиво оформени алеи, езерца с различни форми, водопадчета шуртят, малка, но чиста рекичка криволичи между дърветата и растенията в парка.
Впечатление прави японската градина с нейни водни езерца, мостчета, семпли градински къщички, малки алеи и зеленина.
Кактусовата градина е с избрани разнообрази растения.
В къщата на орхидеите човек се потапя в атмосфера на красота, нежност и феерия.
Приятна, освежаваща природа, подходяща за отмора и релакс.
09 Corcovado_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=swo38nh8GMY&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=10
Девети филм от поредицата Пътешествие до Бразилия - Рио де Жанейро - Корковадо.
Девети филм от поредицата Пътешествие до Бразилия - Рио де Жанейро - Корковадо.
10 Iguasu Falls_ Brazil side
https://www.youtube.com/watch?v=zfeZcL-Xz04&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=11
Водопадите Игуасу
Cataratas do Iguaçu - на португалски
Cataratas del Iguazú - на испански
Iguazu Falls - на английски
Прочутите водопади Игуасу са смятани за едно от най-големите чудеса в света. Образувани приди 120 млн. години, днес те разделят Аржинтина от съседните й страни Бразилия и Парагвай. Те са сред най-посещаванити туристически обекти в цяла Южна Америка. Думата Игуасу има индиански прозход и означава „голяма вода". Водопадите са част от бразилския Национален парк Игуасу, който се простира на площ от 55 хиляди хектара и е най-големият субтропически резерват в света. Той е богат на тропическа и субтропическа растителност, хиляди видове животни, екзотични птици, насекоми и пеперуди. В джунглата цъфтят едни от най-нежните и красиви цветя на света - орхидеите. Голямо разнообразие от бромелии, палми, лиани и още много други растения.
Великолепната умопомрачителна каскада от 275 водопада, образувала се по течението на реките Игуасу и Парана, непосредствено до нейното устие, е с обща дължина от 2700 метра. Височината на водопадите е между 40 и 82 м, а средното количество вода, което пада е около 1500 м3 в секунда. През различните годишни сезони дебитът на водата варира между 500 и 6000 м3 в секунда -- едно забележително природно творение.
11 Iguasu Falls_Brazil side
https://www.youtube.com/watch?v=5URol5nZzQw&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=12
Trip to Iguazu Falls, Brazil.
Едно незабравимо пътешествие до водопада Игуасу, Бразилия.
Trip to Iguazu Falls, Brazil.
Едно незабравимо пътешествие до водопада Игуасу, Бразилия.
12 Iguasu Falls_Argentine side
https://www.youtube.com/watch?v=0zF9Wr1bcJk&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=13
Дванадесети епизод от поредицата филми Пътешествие до Бразилия. Филмът съдържа снимки на водопада Игуасу, р. Игуасу, националния субтропически резерват на Бразилия и този на Аржентина.
На петия ден от нашето пътешествие заминахме за Аржентина за да разгледаме водопадите и от там. От летището получихме добра оферта за водопадите от аржентинска страна. Сутринта към 9 часа пристигна водачката ни Шуи, индианка по произход, много мило и търпеливо момиче, всъщност младоженка. Добре говореше английски. Научила го от майка си, която е учителка по английски. Много добре се разбирахме с нея. Пристигна с автомобила си и с него се отправихме към Аржентинската граница. Имаше доста автомобили и камиони, които пътуваха за Аржентина. Никъде не ни се наложи да излизаме от автомобил. Тя се справяше със всичко. Тя подаваше документите за проверка. Никой дори не ни погледна. Митничарите работеха ритмично, но върволицата от коли и автобуси, камиони беше голяма и преминаването ставаше бавно. Струва ми се, че отне почти два часа да пътуваме от хотела до водопада Игуасу. Спорен Шуи доста хора пътуват до някакъв шопинг център в безмитната зона.
В района на водопада имаше предвидени няколко атракции. В нашите билети бяха включени разглеждане на водопадите по пътека-мост, разходка с лодка по река Игуасу и преминаване два пъти под пълноводните водопади, разходка с камион през джунглата с екскурзоводка, която обясняваше за растителността, животните и птиците в субтропическата джунгла, като разходка из джунглата с влакче, разходка по километър и половина мост докато се стигне до мястото, където двете реки Игуасу и Парана се събират и образуват най-буйния и страшен водопад Дяволското гърло (Гърлото на дявола).
Всичко беше много впечатляващо. Шуи имаше много опит и ни насочваше и казваше какво да правим така, че най-добре да оползотворим времето си. Ако някъде имаше голяма опашка, тя ни казваше къде другаде да отидем, така че да не губим време. Там мисля, че пристигнахме около 10 и 30 часа, а резервата се затваряше в 19 часа. Преминахме през всички атракции. Направихме много снимки и филми. Накрая затворихме резервата. Последни си тръгнахме от Дяволското гърло.
Бяхме много впечатлени. Беше много красиво и вълнуващо.
Обратният път през границата стана по-бързо и по-лесно. Все пак се прибрахме към 20 часа в хотела. Оставихме камери и фотоапарати, поосвежихме се и отидохме на вечеря. В ресторанта готвеха много вкусна и разнообразна храна. Най-голям беше проблемът с водата. Бяха ни предупредили да не пием чешмяна вода.
13-2 Iguasu Falls_ Brazil and Argentina
https://www.youtube.com/watch?v=rfMEvfh7-HY&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=17
Прочутите водопади Игуасу са смятани за едно от най-големите чудеса в света. Образувани приди 120 млн. години, днес те разделят Аржинтина от съседните й страни Бразилия и Парагвай. Те са сред най-посещаванити туристически обекти в цяла Южна Америка. Думата Игуасу има индиански прозход и означава „голяма вода". Водопадите са част от бразилския Национален парк Игуасу, който се простира на площ от 55 хиляди хектара и е най-големият субтропически резерват в света. Той е богат на тропическа растителност и хиляди видове животни, екзотични птици и пеперуди.
Великолепната умопомрачителна каскада от 275 водопада, образувала се по течението на реките Игуасу и Парана, непосредствено до нейното устие, е с обща дължина от 2700 метра. Височината на водопадите е между 40 и 82 м, а средното количество вода, което пада е около 1500 м3 в секунда. През различните годишни сезони дебитът на водата варира между 500 и 6000 м3 в секунда -- едно забележително природно творение.
Най-голяма и впечатляваща е невероятната каскада от 14 водопада - Гарганте дел Диабло („Гърлото на дявола"), по която минава границата между Бразилия и Аржентина. Игуасу има формата на подкова, което позволява на туристите да се наслядят на по-хубави и по-пълни гледки към водопадите. На едно от местата за наблюдение човек е обграден от уникална 260 градусова панорама към величествени падащи води.
13 Iguasu Falls_Brazil and Argentina
https://www.youtube.com/watch?v=_d5ZniSRE9M&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=14
Филмът съдържа снимки на водопадите Игуасу от Бразилия към Аржентина и в Аржентина. Пътуване с лодка и преминаване под няколко водопада. Беше страхотно преживяване. Вятърът духаше,студени пръски вода хвърчаха около нас. Когато лодките преминаха под водопадите нищо не виждахме, само чувахме грохота на водата. Едва си поемахме въздух, защото водата проникваше навсякъде. Бях с дъждобран, но той почти не ме спаси от намокряне, но поне не замръзнах, както Златомира. Тя не си го сложи, защото твърдеше, че така или иначе ще се намокрим до кости. Беше й студено. Трепереше, дори беше посиняла от студ. За щастие не настина.
Преживяването беше страхотно и неповторимо. Аз прибрах камерата и не успях да снимам нищо. Страхувах се да не я намокря и повредя, затова нямам филми от този незабравим момент, но благодарение на Златомира имаме чудесни снимки, от които сега правя филми, с които до някъде се опитвам да пресъздам нашите чувства и вълнения.
14 Iguasu_ Garganta del Diablo_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=f1_oNQgo32o&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=15
Прочутите водопади Игуасу са смятани за едно от най-големите чудеса в света. Образувани приди 120 млн. години, днес те разделят Аржинтина от съседните й страни Бразилия и Парагвай. Те са сред най-посещаванити туристически обекти в цяла Южна Америка. Думата Игуасу има индиански прозход и означава „голяма вода". Водопадите са част от бразилския Национален парк Игуасу, който се простира на площ от 55 хиляди хектара и е най-големият субтропически резерват в света. Той е богат на тропическа растителност и хиляди видове животни, екзотични птици и пеперуди.
Великолепната умопомрачителна каскада от 275 водопада, образувала се по течението на реките Игуасу и Парана, непосредствено до нейното устие, е с обща дължина от 2700 метра. Височината на водопадите е между 40 и 82 м, а средното количество вода, което пада е около 1500 м3 в секунда. През различните годишни сезони дебитът на водата варира между 500 и 6000 м3 в секунда -- едно забележително природно творение.
Най-голяма и впечатляваща е невероятната каскада от 14 водопада - Гарганте дел Диабло („Гърлото на дявола"), по която минава границата между Бразилия и Аржентина. Игуасу има формата на подкова, което позволява на туристите да се наслядят на по-хубави и по-пълни гледки към водопадите. На едно от местата за наблюдение човек е обграден от уникална 260 градусова панорама към величествени падащи води.
Всъщност, по-голямата част от водопадите се намират на територията на Аржентина, но от бразилската страна се разкрива още по-прелестна и затаяваща дъха гледка към „Гърлото на дявола". Над реката е изграден специален мост, намиращ се буквално на метри от това великолепно чудо на природата, а усещането на панорамната площадка е наистина разтърсващо и незабравимо. Най-големите авантюристи могат да си подарят голяма доза адреналин чрез т.нар. макуку тур -- вълнуващ рафтинг с моторна лодка по реката, минаващ под част от водопадите -- едно наистина невероятно преживяване, което оставя спомен у вас завинаги.
Прочутите водопади Игуасу са смятани за едно от най-големите чудеса в света. Образувани приди 120 млн. години, днес те разделят Аржинтина от съседните й страни Бразилия и Парагвай. Те са сред най-посещаванити туристически обекти в цяла Южна Америка. Думата Игуасу има индиански прозход и означава „голяма вода". Водопадите са част от бразилския Национален парк Игуасу, който се простира на площ от 55 хиляди хектара и е най-големият субтропически резерват в света. Той е богат на тропическа растителност и хиляди видове животни, екзотични птици и пеперуди.
Великолепната умопомрачителна каскада от 275 водопада, образувала се по течението на реките Игуасу и Парана, непосредствено до нейното устие, е с обща дължина от 2700 метра. Височината на водопадите е между 40 и 82 м, а средното количество вода, което пада е около 1500 м3 в секунда. През различните годишни сезони дебитът на водата варира между 500 и 6000 м3 в секунда -- едно забележително природно творение.
Най-голяма и впечатляваща е невероятната каскада от 14 водопада - Гарганте дел Диабло („Гърлото на дявола"), по която минава границата между Бразилия и Аржентина. Игуасу има формата на подкова, което позволява на туристите да се наслядят на по-хубави и по-пълни гледки към водопадите. На едно от местата за наблюдение човек е обграден от уникална 260 градусова панорама към величествени падащи води.
Всъщност, по-голямата част от водопадите се намират на територията на Аржентина, но от бразилската страна се разкрива още по-прелестна и затаяваща дъха гледка към „Гърлото на дявола". Над реката е изграден специален мост, намиращ се буквално на метри от това великолепно чудо на природата, а усещането на панорамната площадка е наистина разтърсващо и незабравимо. Най-големите авантюристи могат да си подарят голяма доза адреналин чрез т.нар. макуку тур -- вълнуващ рафтинг с моторна лодка по реката, минаващ под част от водопадите -- едно наистина невероятно преживяване, което оставя спомен у вас завинаги.
15 Bird Parque Das AVES_Iguassu_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=SAhmGvqjzO0&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=16
Птичият парк в Бразилия е разположен на едно от най-привлекателните места в света, близо до водопадите Игуасу, точно на входа на едноименния националния парк. Хиляди туристи се стичат от всички краища на света, за да посетят този парк и да се възхищават на редки и пъстри птици, летящи във волиери (кафези-клетки), умело проектирани и изградени, така че се сливат със субтропичните гори, които обграждат парка.
Той е създаден през 1994 г. В момента в него се помещават над 900 птици и 150 други различни видове по цялата му 1500 m дължина. Разглеждането на птиците, влечугите и пеперудите е едно незабравимо преживяване. В секцията Пантанал туристите имат вълзожност да се докоснат до птици като туканите (Toucan), които позират за камерите и фотоапаратите, папагалите, птиците Ибис, с яркочервеното си оперение. Във волиерата (клетката) на секцията Африканска савана, редки видове с екзотични цветове превръщат мястото във фантастично шоу от цветове. Следваща стъпка е светилището на ара - едно от най-вълнуващата част на посещението, защото и тук туристите имат пряк достъп до птиците. Извънредната красота на тези прекрасни птици и възможността на всеки да се докосне до тях е невероятно преживяване
В допълнение към изключителните птици, гостите също така имат възможността да разгледат няколко вида змии, гущери, кайман, алигатор, костенурки и разбира се, не не на последно място е секцията Пеперуди, където могат да се видят невероятно количество и голямо разнообразие от пеперуди. Тук от близо могат да се видят и няколко колибрита, които не са по-големи от най-големите пеперуди. Страхотна феерия от цветове и багри. Те толкова бързо хвърчат, че почти е невъзможно да им се направи снимка.
За час и половина, два, може да се насладите на фантастична феерия от цветове, форми и багри.
Обиколката на парка е едно изключително преживяване, което много щеше да ни липсва, ако не бяхме отделили време да го разгледаме преди да заминем за Флорианополис.
В парка могат да се видят:
Jibóias -- Boa Constrictor -- Боа
Paraíso das Ararajubas - Golden Conure's Paradise -- Златен райски папагал
águia -- еagle -- орел
Jacutingas - Piping Guans
íbis -- ibis -- ибис
coruja - owl - сова
Sucuri -- Anaconda - Анаконда
Peixes, Caimão, Jacaré e Tartaruga, -- Fish, Caiman, Alligator and Turtle -- Риби, Кайман, Алигатор и Костенурки
jacaré - alligator - алигатор
caimão - caiman - кайман
tartaruga - turtle -- костенурка
Papagaio -- Parrot -- Папагал
Arara Mansa -- Tarne Masaw -- Ара
Arara Mansas -- Tarne Masaws -- Папагали Ара
Papagaio Ameaçado (Endangeren parrot) -- зелен папагал
Flamingo -- Фламинго
Papagaio -- Parrot -- Папагал
Paraíso das Ararajubas -- Golden Conure's Paradise -- Златен папагал
Птичият парк в Бразилия е разположен на едно от най-привлекателните места в света, близо до водопадите Игуасу, точно на входа на едноименния националния парк. Хиляди туристи се стичат от всички краища на света, за да посетят този парк и да се възхищават на редки и пъстри птици, летящи във волиери (кафези-клетки), умело проектирани и изградени, така че се сливат със субтропичните гори, които обграждат парка.
Той е създаден през 1994 г. В момента в него се помещават над 900 птици и 150 други различни видове по цялата му 1500 m дължина. Разглеждането на птиците, влечугите и пеперудите е едно незабравимо преживяване. В секцията Пантанал туристите имат вълзожност да се докоснат до птици като туканите (Toucan), които позират за камерите и фотоапаратите, папагалите, птиците Ибис, с яркочервеното си оперение. Във волиерата (клетката) на секцията Африканска савана, редки видове с екзотични цветове превръщат мястото във фантастично шоу от цветове. Следваща стъпка е светилището на ара - едно от най-вълнуващата част на посещението, защото и тук туристите имат пряк достъп до птиците. Извънредната красота на тези прекрасни птици и възможността на всеки да се докосне до тях е невероятно преживяване
В допълнение към изключителните птици, гостите също така имат възможността да разгледат няколко вида змии, гущери, кайман, алигатор, костенурки и разбира се, не не на последно място е секцията Пеперуди, където могат да се видят невероятно количество и голямо разнообразие от пеперуди. Тук от близо могат да се видят и няколко колибрита, които не са по-големи от най-големите пеперуди. Страхотна феерия от цветове и багри. Те толкова бързо хвърчат, че почти е невъзможно да им се направи снимка.
За час и половина, два, може да се насладите на фантастична феерия от цветове, форми и багри.
Обиколката на парка е едно изключително преживяване, което много щеше да ни липсва, ако не бяхме отделили време да го разгледаме преди да заминем за Флорианополис.
В парка могат да се видят:
Jibóias -- Boa Constrictor -- Боа
Paraíso das Ararajubas - Golden Conure's Paradise -- Златен райски папагал
águia -- еagle -- орел
Jacutingas - Piping Guans
íbis -- ibis -- ибис
coruja - owl - сова
Sucuri -- Anaconda - Анаконда
Peixes, Caimão, Jacaré e Tartaruga, -- Fish, Caiman, Alligator and Turtle -- Риби, Кайман, Алигатор и Костенурки
jacaré - alligator - алигатор
caimão - caiman - кайман
tartaruga - turtle -- костенурка
Papagaio -- Parrot -- Папагал
Arara Mansa -- Tarne Masaw -- Ара
Arara Mansas -- Tarne Masaws -- Папагали Ара
Papagaio Ameaçado (Endangeren parrot) -- зелен папагал
Flamingo -- Фламинго
Papagaio -- Parrot -- Папагал
Paraíso das Ararajubas -- Golden Conure's Paradise -- Златен папагал
16 Park Hotel_Iguassu Resort_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=chUMmM2bRos&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=18
Заобиколен от пищна градина 5-звездният хотел Iguassu Resort се намира на 5 километра от Националния парк Iguassu и близо до Iguassu Falls. Той разполага с джакузи, голям и малък плувни басейни. Хотелът предоставя безплатен Wi-Fi.
Iguassu Resort предлага изискани стаи с климатик, телевизор и минибар, които са елегантно оборудвани с класически дървени мебели и мек интериор. Някои от стаите предлагат от пода до тавана прозорци с изглед към градината.
Персоналът на рецептицията е в състояние да съдейства на гостите с различни видове турове до Националния парк, водопадите Игуасу от бразилска и аржентинска страна, Птичия парк AVES, както и разходка с хеликоптер над джунглата, река Игуасу и водопадите.
Гостите мога да се отпуснат в джакузито на хотела, да се разходят из градината, да поспортуват във фитнес центъра. Сутрин могат да възстановят силите си с обилна закуска на шведска маса, която предлага разнообразие от пресни плодове, сладкиши, колбаси, сирена, топли закуски, различни видове хлебчета. Те могат да опитат и някои от много местните и международните специалитети в ресторанта.
Гостите на хотела са обслужвани с електромобил, който пренася багажа им и самите тях от портала до хотелската част, а също и от хотела до автобусната спирката, която е недалече от Iguassu resort.
В хотела бяхме две вечери и останахме с прекрасни впечатления от персонала, обстановката и храната. Последната беше много вкусна и добре аранжирана. Изпитахме невероятна наслада от десертите, които се предлагаха в ресторанта. Особено приятно ни беше да се разхождаме по чудесно оформените алеи с пищна растителност. За съжаление не успяхме да се изкъпем нито в басейна, нито джакузито. Беше ранна пролет и беше хладничко за къпане навън, а и нямахме време. Целта ни беше да разгледаме водопадите Игуасу в Бразилия и Аржентина, Птичия парк и да разгледаме околността с хеликоптер.
Останахме много доволни от престоя ни в парк-хотела Игуасу резорт.
17 Praia do Naufragados_ Florianopolis_ Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=QJ2Sq8eOfOM&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=19
Това е 17 част от поредицата филми за пътешествието ни до Бразилия. Пътувахме аз и Златомира, моята дъщеря, на която дължа това удоволствие да се докосна до невероятна красота и друг свят, отвъд океана.
Филмът е HD, с разделителна способност 720 р.
Флорианополис е столицата и вторият по големина град на щата Санта Катарина в южната част на Бразилия. Той се състои от един основен остров, остров Санта Катарина, континентална част и околните малки острови. Флорианополис е с население 421 203 души. Градът е известен с много високо качество на живот, като бразилска столица е с най-високата оценка за Индекс на човешкото развитие (0,905).
Флорианополис е истински рай и се намира на около 700 км от Сао Паоло. В града има 42 плажове и е център на сърфистите.
Ние отседнахме в Бара до Лагоа в мотела Мар до Лесте. Не особено претенциозен мотел с много хубава закуска, но стаите-студия, които предлага мотела са под всякаква критика. Може би е сравнително евтино, но на мен условията за прекарване дори на няколко дни не ми харесаха. Към недоволството ми към обстановката се прибави и това, че не почистваха стаята редовно. Единствено изхвърляха кошчетата. Кърпите не ги смениха дори и след третия ден, да не говорим за чаршафите.
Не мога да дам положителна оценка за мотела, нито да го препоръчам.
Иначе плажовете, които посетихме в Бара до Лагоа са хубави и красиви, но времето, когато ги посетихме не беше подходящо за плаж, затова нямаше туристи. В почивните дни се появиха малко хора, но беше съвсем недостатъчно за да попълнят липсите на доходи през този мъртъв период.
Не останахме доволни и от ресторантите, които посетихме. Готвеха прекалено солено. Иначе, хората бяха любезни и се стараеха да ни угодят.
Първият ден отидохме до плажа на Корабокрушенците (Praia do Naufragados). Той се намира в южната част на острова. Пътувахме с автобус до Пантано до Сул, където слезнахме и след като разпитахме продавачките в един магазин, разбрахме от къде да хванем пътечката за плажа. Полутахме се известно време докато я намерим.
Пътеката се катереше по един хълм със субтропическа растителност. Отне ни час и половина докато стигнем до плажа. Беше ни много интересно, защото наподобяваше на наши планински пътеки, каменисти и обрасли с коренища.
Плажът беше наистина приказен! Малък усамотен плаж на малък залив. Останахме очаровани от тази красота! С това се сбъдна мечтата ми да попадна сред тропически рай на брега на Атлантическия океан. Беше нещо неописуемо!
Много съм благодарна на дъщеря ми, че ми достави това удоволствие и сбъдна тази моя мечта! Благодаря ти Мире!!!
Това е 17 част от поредицата филми за пътешествието ни до Бразилия. Пътувахме аз и Златомира, моята дъщеря, на която дължа това удоволствие да се докосна до невероятна красота и друг свят, отвъд океана.
Филмът е HD, с разделителна способност 720 р.
Флорианополис е столицата и вторият по големина град на щата Санта Катарина в южната част на Бразилия. Той се състои от един основен остров, остров Санта Катарина, континентална част и околните малки острови. Флорианополис е с население 421 203 души. Градът е известен с много високо качество на живот, като бразилска столица е с най-високата оценка за Индекс на човешкото развитие (0,905).
Флорианополис е истински рай и се намира на около 700 км от Сао Паоло. В града има 42 плажове и е център на сърфистите.
Ние отседнахме в Бара до Лагоа в мотела Мар до Лесте. Не особено претенциозен мотел с много хубава закуска, но стаите-студия, които предлага мотела са под всякаква критика. Може би е сравнително евтино, но на мен условията за прекарване дори на няколко дни не ми харесаха. Към недоволството ми към обстановката се прибави и това, че не почистваха стаята редовно. Единствено изхвърляха кошчетата. Кърпите не ги смениха дори и след третия ден, да не говорим за чаршафите.
Не мога да дам положителна оценка за мотела, нито да го препоръчам.
Иначе плажовете, които посетихме в Бара до Лагоа са хубави и красиви, но времето, когато ги посетихме не беше подходящо за плаж, затова нямаше туристи. В почивните дни се появиха малко хора, но беше съвсем недостатъчно за да попълнят липсите на доходи през този мъртъв период.
Не останахме доволни и от ресторантите, които посетихме. Готвеха прекалено солено. Иначе, хората бяха любезни и се стараеха да ни угодят.
Първият ден отидохме до плажа на Корабокрушенците (Praia do Naufragados). Той се намира в южната част на острова. Пътувахме с автобус до Пантано до Сул, където слезнахме и след като разпитахме продавачките в един магазин, разбрахме от къде да хванем пътечката за плажа. Полутахме се известно време докато я намерим.
Пътеката се катереше по един хълм със субтропическа растителност. Отне ни час и половина докато стигнем до плажа. Беше ни много интересно, защото наподобяваше на наши планински пътеки, каменисти и обрасли с коренища.
Плажът беше наистина приказен! Малък усамотен плаж на малък залив. Останахме очаровани от тази красота! С това се сбъдна мечтата ми да попадна сред тропически рай на брега на Атлантическия океан. Беше нещо неописуемо!
Много съм благодарна на дъщеря ми, че ми достави това удоволствие и сбъдна тази моя мечта! Благодаря ти Мире!!!
18 Praia do Naufragados_ Florianopolis_ Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=mUC5WIZycgI&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=20
Филм за едно приключение на плажа на Корабокрушенците - Praia do Naufragados в южната част на о-в Санта Катарина.
19 Praia do Mozambique_ Florianopolis_ Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=OmEkiMQ-4TM&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=21
Разходка по плажа Мозамбик, близо до Бара до Лагоа и мотел Мар до Лесте.
20 Praia do Mozambique_ Florianopolis_ Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=jZ9eGkQFyKY&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=22
Последен ден във Флорианополис, Бразилия. Прекрасно прекаран ден на брега на Атлантическия океан, в Бара до Лагуа. Кайтсърфисти и сърфисти се опитваха да се борят с вълните. Беше красиво и интересно. За първи път наблюдавах кайтсърфиране. Първите сведения за използване на хвърчило с цел придвижване датират още от 13 век. Това са направили китайците. По-късно (1800 г.) Джордж Покок започва да използва хвърчила, прикрепени към каруци и лодки и така ги придвижва с помощта на вятъра. Като създатели на познатото ни хвърчило за кайтсърфинг остават двамата братя французи Доминик и Бруно Легано. Първото състезание се провежда през септември 1998 г. на остров Мауи и е спечелено от Флаш Остин. Веднага след това започват да се организират и много други състезания по целия свят. Днес кайтсърфингът става все по-популярен спорт.
Кайтсърфинг или кайтбординг е екстремен воден спорт, който се практикува с кайт сърф или кайт борд. Използва дъска с или без автомати, комбинирана със силата на голямо управляемо хвърчило (крило), което се тегли през водата.
Кайтсърфингът се превърна в лятна мания и по нашето Черноморие. Какво представлява този вълнуващ екстремен спорт?
Кайтсърфинг или кайтбординг е един вид хибриден, екстремен спорт, съчетаващ в себе си елементи на парапланеризъм, сърфинг и акробатика. Кайтсърфистите използват силата на вятъра със специално хвърчило и се плъзгат по водата с помощта на малък сърф. През 2012 година, броят на кайтсърфистите е бил приблизително 1,5 милиона души по цял свят.
Съществуват различни стилове при кайтсърфинга, включително свободен стил, фрийрайд, скоростен, скокове, яздене на вълна и други.
Последен ден във Флорианополис, Бразилия. Прекрасно прекаран ден на брега на Атлантическия океан, в Бара до Лагуа. Кайтсърфисти и сърфисти се опитваха да се борят с вълните. Беше красиво и интересно. За първи път наблюдавах кайтсърфиране. Първите сведения за използване на хвърчило с цел придвижване датират още от 13 век. Това са направили китайците. По-късно (1800 г.) Джордж Покок започва да използва хвърчила, прикрепени към каруци и лодки и така ги придвижва с помощта на вятъра. Като създатели на познатото ни хвърчило за кайтсърфинг остават двамата братя французи Доминик и Бруно Легано. Първото състезание се провежда през септември 1998 г. на остров Мауи и е спечелено от Флаш Остин. Веднага след това започват да се организират и много други състезания по целия свят. Днес кайтсърфингът става все по-популярен спорт.
Кайтсърфинг или кайтбординг е екстремен воден спорт, който се практикува с кайт сърф или кайт борд. Използва дъска с или без автомати, комбинирана със силата на голямо управляемо хвърчило (крило), което се тегли през водата.
Кайтсърфингът се превърна в лятна мания и по нашето Черноморие. Какво представлява този вълнуващ екстремен спорт?
Кайтсърфинг или кайтбординг е един вид хибриден, екстремен спорт, съчетаващ в себе си елементи на парапланеризъм, сърфинг и акробатика. Кайтсърфистите използват силата на вятъра със специално хвърчило и се плъзгат по водата с помощта на малък сърф. През 2012 година, броят на кайтсърфистите е бил приблизително 1,5 милиона души по цял свят.
Съществуват различни стилове при кайтсърфинга, включително свободен стил, фрийрайд, скоростен, скокове, яздене на вълна и други.
21 Barra da Lagoa_Florianopolis_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=IZ0L8RsuNGM&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=23
Филмът разказва за ресторантите в Бара да Лагоа, Флорианополис, щата Санта Катарина, Бразилия. Бяхме настанени в мотел Mar do Leste. Не много голям мотел с чудесна фасада, паркинг, малък басейн и джакузи. Последните всеки ден бяха почиствани лично от собственика или управителя на хотела. Храната беше вкусна и винаги прясна. Сервираха ни плодове, пресен портокалов сок, пресни хрупкави земелчета, хляб, питчици, колбаси, масло, конфитюр, мед, подсладено мляко, корнфлейкс, много вкусни бяха кексовете и сладкишите. Не можех да се сдържа и опитвах от всичките. Бяха страхотни! За съжаление за чистотата и поддръжката на стаите не мога да кажа добри отзиви. Стояхме 4 нощи и три дни, но нито веднъж не бяха сменени чаршафите, да не говорим за кърпите. Трябваше да ги сушим на сушилник. Обзавеждането беше доста бедно. Топла вода в чешмите нямаше, а душът изобщо не се регулираше. Беше фиксиран на една определена температура и когато изгоряхме от слънцето не можахме де се изкъпем както трябва, защото водата буквално ни изгаряше. Особено Златомира видя голям зор. На острова бяхме октомври месец, когато там е пролет.
Флорианополис е известен със своите плажове и приятен климат за плаж. По това време на годината нямаше голяма посещаемост, затова не бяхме сигурни в това дали храната, която ни се сервираше наистина беше свежа.
Много ни се искаше да похапнем прясна, вкусна океанска риба, защото Флорианополис е известен и с риболова си, но рибата, която ни сервираха и в двата ресторанта беше ужасно солена. Не можеше да се яде от сол. У нас в България, обикновено я сервират напълно безсолна и безвкусна, а там беше направо отровна от сол. Не посмяхме да попитаме защо е толкова солена рибата. Дали в магазина я посоляват и готвача отново я посолява допълнително - не знам, но аз която обичам по-солено от Златомира също не можах да я ям.
Порциите почти винаги бяха за двама и бяха огромни. По-скоро можеха да нахранят четирима. Иначе сервитьорите бяха много любезни, стараеха се всячески да ни угодят. Много приятни и мили хора. Дори говореха английски. Бяха по-добри с испанския, но се стараеха да разберат какво искаме. За да не ги разочароваме, не им казахме за солената риба. Но почти не покътнатите порции говореха обратното.
Иначе останахме с добри впечатления от Флорианополис.
22 Sao Paulo_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=cIF7CD_oD8U&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=24
Разходка до общинския пазар и града Сао Пауло. Преминахме през красиви и изтънчени квартали, а също видяхме и голяма мизерия. От спирката на метрото до пазара изпитахме стресиращ ужас. Улиците по които минавахме бяха мръсни, миришеха на урина. На места се търкаляха бездомници. Достраша ни и затова внимавахме от къде минаваме и накъде отиваме. Как обаче попаднахме сред тази мизерия, сами не знаем?! Разстоянието от спирката на метрото до пазара ни се стори безкрайно. Най-после стигнахме до него. Отидохме там за да търсим прочутото бразилско кафе. Много искахме да купим за подарък на Гошко кафе от там. За наша изненада не успяхме да намерим. На пазара имаше голямо разнообразие от стоки. Огромен закрит пазар, в имаше както се казва от пиле мляко по отношение на хранителните стоки. Или щандовете, където продават кафе са били затворени или ние толкова бяхме стресирани, че не го виждахме. Щандовете затваряха един след друг. Въпреки това, в отворените имаше доста много стоки. Купихме си сандвич да обядваме, бразилски ядки, два сладкиша, единият изядохме на секундата, а другия запазихме за вечерта. За обед си купихме от сандвичите - хляб пълнен с някаква плънка. Искахме да си купим много вкусни сладки и сочни портокали. На вън изглеждаха груби и недодялани. Имаха израстъци в областта на дръжката, но продавачът се оказа голям ментърджия и ние се отказахме от тях. Толкова се стресирахме от нахалството му, че забравихме да попитаме колко струват портокалите на другите щандове. Избра ни два портокала и един ананас. Уви ги най-старателно в тарелка и фолио и едва тогава отиде да ги претегли. Като ни каза цената, щяхме да паднем на земята от изненада. В същото време от пазара каквото и да си купихме не струваше повече от 6-8 реала. Което е около 3-4 лв. А той за двата портокала и ананаса ни поиска 60 реала, което е приблизително равно на 30 лв. Нечувано нахалство!!! Избягахме като попарени. Дори не потърсихме нищо повече. Тръгнахме си към хотела. Този път избрахме път, който изглеждаше по-приличен от този на идване. Мислехме да вземем метрото, но от друга спирка. Като повървяхме и се поуспокоихме, решихме да се приберем пеш до хотела. Все още беше светло и май не бяхме много далече от хотела. Вървяхме по улиците на Сао Пауло и разглеждахме архитектурата, улиците, зеленината. Така видяхме и най-високият небосъргач в Бразилия и Латинска - сградата Алтино Арантес. Нямаше много хора по улиците. Така се запознахме с едва малка част от огромния 11 милионен град. Този път избирахме оживени улици с хубави постройки. На едно място имаше скандираща група от хора, но не посмяхме да отидем до там. Чуваше се гълчава, музика. Хората се тълпяха. Предупредени, за опасностите в Бразилия, предпочитахме тихите и спокойни улици, пред тълпата и шума.
Разходка до общинския пазар и града Сао Пауло. Преминахме през красиви и изтънчени квартали, а също видяхме и голяма мизерия. От спирката на метрото до пазара изпитахме стресиращ ужас. Улиците по които минавахме бяха мръсни, миришеха на урина. На места се търкаляха бездомници. Достраша ни и затова внимавахме от къде минаваме и накъде отиваме. Как обаче попаднахме сред тази мизерия, сами не знаем?! Разстоянието от спирката на метрото до пазара ни се стори безкрайно. Най-после стигнахме до него. Отидохме там за да търсим прочутото бразилско кафе. Много искахме да купим за подарък на Гошко кафе от там. За наша изненада не успяхме да намерим. На пазара имаше голямо разнообразие от стоки. Огромен закрит пазар, в имаше както се казва от пиле мляко по отношение на хранителните стоки. Или щандовете, където продават кафе са били затворени или ние толкова бяхме стресирани, че не го виждахме. Щандовете затваряха един след друг. Въпреки това, в отворените имаше доста много стоки. Купихме си сандвич да обядваме, бразилски ядки, два сладкиша, единият изядохме на секундата, а другия запазихме за вечерта. За обед си купихме от сандвичите - хляб пълнен с някаква плънка. Искахме да си купим много вкусни сладки и сочни портокали. На вън изглеждаха груби и недодялани. Имаха израстъци в областта на дръжката, но продавачът се оказа голям ментърджия и ние се отказахме от тях. Толкова се стресирахме от нахалството му, че забравихме да попитаме колко струват портокалите на другите щандове. Избра ни два портокала и един ананас. Уви ги най-старателно в тарелка и фолио и едва тогава отиде да ги претегли. Като ни каза цената, щяхме да паднем на земята от изненада. В същото време от пазара каквото и да си купихме не струваше повече от 6-8 реала. Което е около 3-4 лв. А той за двата портокала и ананаса ни поиска 60 реала, което е приблизително равно на 30 лв. Нечувано нахалство!!! Избягахме като попарени. Дори не потърсихме нищо повече. Тръгнахме си към хотела. Този път избрахме път, който изглеждаше по-приличен от този на идване. Мислехме да вземем метрото, но от друга спирка. Като повървяхме и се поуспокоихме, решихме да се приберем пеш до хотела. Все още беше светло и май не бяхме много далече от хотела. Вървяхме по улиците на Сао Пауло и разглеждахме архитектурата, улиците, зеленината. Така видяхме и най-високият небосъргач в Бразилия и Латинска - сградата Алтино Арантес. Нямаше много хора по улиците. Така се запознахме с едва малка част от огромния 11 милионен град. Този път избирахме оживени улици с хубави постройки. На едно място имаше скандираща група от хора, но не посмяхме да отидем до там. Чуваше се гълчава, музика. Хората се тълпяха. Предупредени, за опасностите в Бразилия, предпочитахме тихите и спокойни улици, пред тълпата и шума.
23 Ibirapuera Park_Sao Paulo_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=pY58b74ue-U&index=25&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM
През втория ден от престоя ни в Сао Пауло се отправихме към парка Ибирапуера. Той е най-големият парк за спорт и развлечения в Сао Пауло. Съперничи си с най-големите паркове в света, като Сентрал парк в Ню Йорк. В парка има построени няколко сгради и множество спортни площадки, алеи, залесен е с интересна и уникална растителност. Жители и гости на Сао Пауло се стичат в парка за да спортуват, да се освежат и релаксират. Особено за децата - малки и големи има много забавления и площадки за деца - за развитие на техните физически възможности. В парка има две езера, едното е с музикални фонтани с цветомузика, а другият е предоставен на птици предпочитащи водните басейни - патици, лебеди. Имаше дори лешояди, както и други по-малки птици. Животни не се забелязваха. По алеите велосипедисти преминаваха внимателно без да застрашават пешеходците. Имаше и такива които караха ролери. Всеки се забавляваше както му харесва. Ние се разхождахме, опитахме някои от фитнес уредите в парка. Беше ни много приятно и спокойно. Тук не се страхувахме от инциденти.
На път за парка се отбихме в две кафенета за да изберем подарък на Гошко. Знаехме, че много ще се зарадва на прочутото бразилско кафе. След като не успяхме да намерим в общинския пазар и магазините в близост до хотела, потърсихме в интернет за справка. Близко до хотела се оказаха 2 кафенета. В едното не можахме да обясним какво ни трябва, затова решихме да проверим в другото. Там имахме късмет, че един от сервитьорите макар и трудно, говореше английски. В менюто се предлагаха 4 вида кафета за дегустация. Сервираха ни едно след друго кафетата с по една малка чаша газирана вода. Именно газираната вода неутрализирала вкуса на кафето за да можем да дегустираме следващия вид без привкус от предходното изпито кафе. Не знаехме, че газираната вода е за предпочитане пред минералната вода при дегустации. Дори и аз, която не съм голям фен на кафетата си пийнах кафе с удоволствие. Тъй като аз харесах един от видовете, а на Златомира й хареса друг вид, вместо да купим половин килограм кафе от един вид, купихме по 250 гр. от два различни вида. Не сгрешихме. На Гошко му харесаха и двата вида. Освен това, така имаше възможност да пробва различни видове по аромат и вкус кафета. Бяхме много интересни при избора, защото също като големи познавачки на кафе отпийвахме, примлясквахме, примижавахме с очи за да се насладим на аромата и вкуса на кафето. И четирите вида имаха различен вкус. Едно от тях киселееше, другото беше с по-силен вкус, а останалите два бяха по-близки до нашите предпочитания. Купихме кафето и се отправихме към парка.
През втория ден от престоя ни в Сао Пауло се отправихме към парка Ибирапуера. Той е най-големият парк за спорт и развлечения в Сао Пауло. Съперничи си с най-големите паркове в света, като Сентрал парк в Ню Йорк. В парка има построени няколко сгради и множество спортни площадки, алеи, залесен е с интересна и уникална растителност. Жители и гости на Сао Пауло се стичат в парка за да спортуват, да се освежат и релаксират. Особено за децата - малки и големи има много забавления и площадки за деца - за развитие на техните физически възможности. В парка има две езера, едното е с музикални фонтани с цветомузика, а другият е предоставен на птици предпочитащи водните басейни - патици, лебеди. Имаше дори лешояди, както и други по-малки птици. Животни не се забелязваха. По алеите велосипедисти преминаваха внимателно без да застрашават пешеходците. Имаше и такива които караха ролери. Всеки се забавляваше както му харесва. Ние се разхождахме, опитахме някои от фитнес уредите в парка. Беше ни много приятно и спокойно. Тук не се страхувахме от инциденти.
На път за парка се отбихме в две кафенета за да изберем подарък на Гошко. Знаехме, че много ще се зарадва на прочутото бразилско кафе. След като не успяхме да намерим в общинския пазар и магазините в близост до хотела, потърсихме в интернет за справка. Близко до хотела се оказаха 2 кафенета. В едното не можахме да обясним какво ни трябва, затова решихме да проверим в другото. Там имахме късмет, че един от сервитьорите макар и трудно, говореше английски. В менюто се предлагаха 4 вида кафета за дегустация. Сервираха ни едно след друго кафетата с по една малка чаша газирана вода. Именно газираната вода неутрализирала вкуса на кафето за да можем да дегустираме следващия вид без привкус от предходното изпито кафе. Не знаехме, че газираната вода е за предпочитане пред минералната вода при дегустации. Дори и аз, която не съм голям фен на кафетата си пийнах кафе с удоволствие. Тъй като аз харесах един от видовете, а на Златомира й хареса друг вид, вместо да купим половин килограм кафе от един вид, купихме по 250 гр. от два различни вида. Не сгрешихме. На Гошко му харесаха и двата вида. Освен това, така имаше възможност да пробва различни видове по аромат и вкус кафета. Бяхме много интересни при избора, защото също като големи познавачки на кафе отпийвахме, примлясквахме, примижавахме с очи за да се насладим на аромата и вкуса на кафето. И четирите вида имаха различен вкус. Едно от тях киселееше, другото беше с по-силен вкус, а останалите два бяха по-близки до нашите предпочитания. Купихме кафето и се отправихме към парка.
24 Ibirapuera Park_Paulista Avenue_Sao Paulo_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=c1vjOqafxHs&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=26
Филмът е продължение на поредицата от филми "Пътуване до Бразилия. Той съдържа снимки от парка Ибирапуера в Сао Пауло и най-големият и важен булевард в Сао Пауло бул. Паулиста, който е формиран от множество небостъргачи, където се намират офисите на борсовите магнати на кафе и захарна тръстика. Прощална вечер с Бразилия. Сложихме достоен финал на прекрасното ни пътешествие до тази прекрасна страна с множество природни красоти и дадености, чудесен климат, растителност и интересни хора. Малкият ни досег с бразилците беше разнообразен. Имаше учтиви, внимателни и услужливи бразилци, но имаше и такива, които се опитаха да ни измамят и използват. В общи линии пътуването ни премина без произшествия и затова ние се върнахме щастливи и доволни от Южна Америка.
Кое най-много ни е впечатлило?! Почти всичко, до което се докоснахме.
Рио де Жанейро с неговата неповторима красота и природни дадености - паркове, плажове, незабравимите хълмове - Корковадо и Захарната бучка.
Игуасу с един от най-големите и мощни водопади и Птичият парк.
Флорианополис с прекрасните плажове и спокойствие през този сезон.
Сао Пауло с небостъргачите си, пулсиращ като огромно чудовище и действащ като не отказващ се организъм, както със своите булеварди, така и със своите паркове.
Филмът е продължение на поредицата от филми "Пътуване до Бразилия. Той съдържа снимки от парка Ибирапуера в Сао Пауло и най-големият и важен булевард в Сао Пауло бул. Паулиста, който е формиран от множество небостъргачи, където се намират офисите на борсовите магнати на кафе и захарна тръстика. Прощална вечер с Бразилия. Сложихме достоен финал на прекрасното ни пътешествие до тази прекрасна страна с множество природни красоти и дадености, чудесен климат, растителност и интересни хора. Малкият ни досег с бразилците беше разнообразен. Имаше учтиви, внимателни и услужливи бразилци, но имаше и такива, които се опитаха да ни измамят и използват. В общи линии пътуването ни премина без произшествия и затова ние се върнахме щастливи и доволни от Южна Америка.
Кое най-много ни е впечатлило?! Почти всичко, до което се докоснахме.
Рио де Жанейро с неговата неповторима красота и природни дадености - паркове, плажове, незабравимите хълмове - Корковадо и Захарната бучка.
Игуасу с един от най-големите и мощни водопади и Птичият парк.
Флорианополис с прекрасните плажове и спокойствие през този сезон.
Сао Пауло с небостъргачите си, пулсиращ като огромно чудовище и действащ като не отказващ се организъм, както със своите булеварди, така и със своите паркове.
Абонамент за:
Публикации (Atom)