понеделник, 19 май 2014 г.

03 Sugar Loaf_Rio de Janeiro_Brazil

https://www.youtube.com/watch?v=2l2fvIt_Uvs&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=4

Трета част от поредицата филми за пътуването ни до Бразилия. В него са включени снимки от върха на хълма Sugar Loaf в Рио де Жанейро. Много красив и космополитен град. Една от най-често посещаваните туристически атракции е именно този хълм. Бразилците го наричат Пао де Асукр. Преди обед валя проливен дъжд, а следобед разхождайки се видяхме хълма. Той беше в програмата ни, но беше мъгливо и облачно. Времето никак не беше подходящо за снимки. Не бяхме сигурни дали няма да завали отново, затова почти се бяхме отказали този ден да правим опит да се изкачим на него. Разхождайки се по един булевард, който водеше към залива Гуанабара, видяхме Захарната бучка. Не устояхме на предизвикателството и се насочихме натам. Вървяхме с часове и все не можехме да стигнем до него. Минавахме по озелени площи,  вървяхме по крайбрежието на залива и покрай чудесния, но пуст по това време плаж Фламинго. Повече от 3 часа вървяхме без почивка, когато разбрахме, че има още доста да се върви. На края на плажа разбрахме, че пред нас се простира голям залив, който се извиваше като дъга навътре в града. Не знаехме още колко ни предстои да вървим до там, а часът беше почти 4 следобед. Нямахме представа до колко часа работи въжената линия. Виждахме, че вагончетата, които стигат до върха на хълма все още се движат. Това ни окуражи и решихме да вземем такси за да се придвижим по-бързо. Оказа се, че и това не е лесно. Трябваше да пресечем огромен булевард с шест платна и бързо движещи се автомобили. И все пак тръгнахме да търсим място където бихме могли да везем такси. Краката ни вече бяха доста уморени и ни боляха. Няколкочасовото ходене без почивка си каза думата. Как да е, успяхме да намерим такси. Мислехме,че ще се придвижим бързо, но попаднахме в задръстване. Беше края на работния ден и движението по улиците беше натоварено. Бавно, но славно успяхме да стигнем до станцията на въжената линия. За наше щастие линията работеше до 8 вечерта. Така имахме възможността да разгледаме града както през деня, така и през нощта. Гледката беше невероятна! Въпреки мъгливото и мрачно време, беше неописуемо красиво. Ето, как един не особено добър ден за снимки се превърна в отлична възможност да разгледаме Рио и през нощта. Беше страхотно преживяване!

Няма коментари:

Публикуване на коментар