https://www.youtube.com/watch?v=0zF9Wr1bcJk&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=13
Дванадесети епизод от поредицата филми Пътешествие до Бразилия. Филмът съдържа снимки на водопада Игуасу, р. Игуасу, националния субтропически резерват на Бразилия и този на Аржентина.
На петия ден от нашето пътешествие заминахме за Аржентина за да разгледаме водопадите и от там. От летището получихме добра оферта за водопадите от аржентинска страна. Сутринта към 9 часа пристигна водачката ни Шуи, индианка по произход, много мило и търпеливо момиче, всъщност младоженка. Добре говореше английски. Научила го от майка си, която е учителка по английски. Много добре се разбирахме с нея. Пристигна с автомобила си и с него се отправихме към Аржентинската граница. Имаше доста автомобили и камиони, които пътуваха за Аржентина. Никъде не ни се наложи да излизаме от автомобил. Тя се справяше със всичко. Тя подаваше документите за проверка. Никой дори не ни погледна. Митничарите работеха ритмично, но върволицата от коли и автобуси, камиони беше голяма и преминаването ставаше бавно. Струва ми се, че отне почти два часа да пътуваме от хотела до водопада Игуасу. Спорен Шуи доста хора пътуват до някакъв шопинг център в безмитната зона.
В района на водопада имаше предвидени няколко атракции. В нашите билети бяха включени разглеждане на водопадите по пътека-мост, разходка с лодка по река Игуасу и преминаване два пъти под пълноводните водопади, разходка с камион през джунглата с екскурзоводка, която обясняваше за растителността, животните и птиците в субтропическата джунгла, като разходка из джунглата с влакче, разходка по километър и половина мост докато се стигне до мястото, където двете реки Игуасу и Парана се събират и образуват най-буйния и страшен водопад Дяволското гърло (Гърлото на дявола).
Всичко беше много впечатляващо. Шуи имаше много опит и ни насочваше и казваше какво да правим така, че най-добре да оползотворим времето си. Ако някъде имаше голяма опашка, тя ни казваше къде другаде да отидем, така че да не губим време. Там мисля, че пристигнахме около 10 и 30 часа, а резервата се затваряше в 19 часа. Преминахме през всички атракции. Направихме много снимки и филми. Накрая затворихме резервата. Последни си тръгнахме от Дяволското гърло.
Бяхме много впечатлени. Беше много красиво и вълнуващо.
Обратният път през границата стана по-бързо и по-лесно. Все пак се прибрахме към 20 часа в хотела. Оставихме камери и фотоапарати, поосвежихме се и отидохме на вечеря. В ресторанта готвеха много вкусна и разнообразна храна. Най-голям беше проблемът с водата. Бяха ни предупредили да не пием чешмяна вода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар