понеделник, 19 май 2014 г.

17 Praia do Naufragados_ Florianopolis_ Brazil

https://www.youtube.com/watch?v=QJ2Sq8eOfOM&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=19

Това е 17 част от поредицата филми за пътешествието ни до Бразилия. Пътувахме аз и Златомира, моята дъщеря, на която дължа това удоволствие да се докосна до невероятна красота и друг свят, отвъд океана.

Филмът е HD, с разделителна способност 720 р.

Флорианополис е столицата и вторият по големина град на щата Санта Катарина в южната част на Бразилия. Той се състои от един основен остров, остров Санта Катарина, континентална част и околните малки острови. Флорианополис е с население 421 203 души. Градът е известен с много високо качество на живот, като бразилска столица е с най-високата оценка за Индекс на човешкото развитие (0,905).

Флорианополис е истински рай и се намира на около 700 км от Сао Паоло. В града има 42 плажове и е център на сърфистите.

Ние отседнахме в Бара до Лагоа в мотела Мар до Лесте. Не особено претенциозен мотел с много хубава закуска, но стаите-студия, които предлага мотела са под всякаква критика. Може би е сравнително евтино, но на мен условията за прекарване дори на няколко дни не ми харесаха. Към недоволството ми към обстановката се прибави и това, че не почистваха стаята редовно. Единствено изхвърляха кошчетата. Кърпите не ги смениха дори и след третия ден, да не говорим за чаршафите.

Не мога да дам положителна оценка за мотела, нито да го препоръчам.

Иначе плажовете, които посетихме в Бара до Лагоа са хубави и красиви, но времето, когато ги посетихме не беше подходящо за плаж, затова нямаше туристи. В почивните дни се появиха малко хора, но беше съвсем недостатъчно за да попълнят липсите на доходи през този мъртъв период.

Не останахме доволни и от ресторантите, които посетихме. Готвеха прекалено солено. Иначе, хората бяха любезни и се стараеха да ни угодят.

Първият ден отидохме до плажа на Корабокрушенците (Praia do Naufragados). Той се намира в южната част на острова. Пътувахме с автобус до Пантано до Сул, където слезнахме и след като разпитахме продавачките в един магазин, разбрахме от къде да хванем пътечката за плажа. Полутахме се известно време докато я намерим.

Пътеката се катереше по един хълм със субтропическа растителност. Отне ни час и половина докато стигнем до плажа. Беше ни много интересно, защото наподобяваше на наши планински пътеки, каменисти и обрасли с коренища.

Плажът беше наистина приказен! Малък усамотен плаж на малък залив. Останахме очаровани от тази красота! С това се сбъдна мечтата ми да попадна сред тропически рай на брега на Атлантическия океан. Беше нещо неописуемо!

Много съм благодарна на дъщеря ми, че ми достави това удоволствие и сбъдна тази моя мечта! Благодаря ти Мире!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар