понеделник, 19 май 2014 г.

22 Sao Paulo_Brazil

https://www.youtube.com/watch?v=cIF7CD_oD8U&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=24

Разходка до общинския пазар и града Сао Пауло. Преминахме през красиви и изтънчени квартали, а също видяхме и голяма мизерия. От спирката на метрото до пазара изпитахме стресиращ ужас. Улиците по които минавахме бяха мръсни, миришеха на урина. На места се търкаляха бездомници. Достраша ни и затова внимавахме от къде минаваме и накъде отиваме. Как обаче попаднахме сред тази мизерия, сами не знаем?! Разстоянието от спирката на метрото до пазара ни се стори безкрайно. Най-после стигнахме до него. Отидохме там за да търсим прочутото бразилско кафе. Много искахме да купим за подарък на Гошко кафе от там. За наша изненада не успяхме да намерим. На пазара имаше голямо разнообразие от стоки. Огромен закрит пазар, в имаше както се казва от пиле мляко по отношение на хранителните стоки. Или щандовете, където продават кафе са били затворени или ние толкова бяхме стресирани, че не го виждахме. Щандовете затваряха един след друг. Въпреки това, в отворените имаше доста много стоки. Купихме си сандвич да обядваме, бразилски ядки, два сладкиша, единият изядохме на секундата, а другия запазихме за вечерта. За обед си купихме от сандвичите - хляб пълнен с някаква плънка. Искахме да си купим много вкусни сладки и сочни портокали. На вън изглеждаха груби и недодялани. Имаха израстъци в областта на дръжката, но продавачът се оказа голям ментърджия и ние се отказахме от тях. Толкова се стресирахме от нахалството му, че забравихме да попитаме колко струват портокалите на другите щандове. Избра ни два портокала и един ананас. Уви ги най-старателно в тарелка и фолио и едва тогава отиде да ги претегли. Като ни каза цената, щяхме да паднем на земята от изненада. В същото време от пазара каквото и да си купихме не струваше повече от 6-8 реала. Което е около 3-4 лв. А той за двата портокала  и ананаса ни поиска 60 реала, което е приблизително равно на 30 лв. Нечувано нахалство!!! Избягахме като попарени. Дори не потърсихме нищо повече. Тръгнахме си към хотела. Този път избрахме път, който изглеждаше по-приличен от този на идване. Мислехме да вземем метрото, но от друга спирка. Като повървяхме и се поуспокоихме, решихме да се приберем пеш до хотела. Все още беше светло и май не бяхме много далече от хотела. Вървяхме по улиците на Сао Пауло и разглеждахме архитектурата, улиците, зеленината. Така видяхме и най-високият небосъргач в Бразилия и Латинска - сградата Алтино Арантес. Нямаше много хора по улиците. Така се запознахме с едва малка част от огромния 11 милионен град. Този път избирахме оживени улици с хубави постройки. На едно място имаше скандираща група от хора, но не посмяхме да отидем до там. Чуваше се гълчава, музика. Хората се тълпяха. Предупредени, за опасностите в Бразилия, предпочитахме тихите и спокойни улици, пред тълпата и шума.

Няма коментари:

Публикуване на коментар