https://www.youtube.com/watch?v=Ij0z2ccv1cE&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=2
Пътуване до Бразилия. Посетихме 4 града за 13 дни заедно с дните на пътуване. Едно незабравимо пътешествие. Бяхме в Рио де Жанейро, Игуасу, Флорианополис и Сан Пауло. Посетихме невероятно красиви места. Видяхме невиждана растителност, птици и животни. Беше неповторимо и незабравимо. Хората бяха любезни и приветливи. Градовете внушителни и впечатляващи.
понеделник, 19 май 2014 г.
02 Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=leE4bQB9Vxg&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=3
Втора част от поредицата филми за пътешествието ни до Бразилия. Филмът е съставен от снимки направени повреме на разходката ни из Рио на фона на приятна музика. Разхождайки се из града в дъното на един булевар видяхме хълма Захарната бучка и се устремихме към него. Накрая на булеварда излязохме на плажа Фламинго край залива Гуанабара. Вървяхме по алеите със свежа зеленина край плажа, правехме снимки и се забавлявахме наслаждавайки се на природата, на интересната и непозната растителност. Въпреки мрачното време, бяхме щастливи, че сме в Рио. Радвахме се на тишината и спокойствието. Плажът беше пуст. Само продавачи на субтропични плодове стояха и чакаха търпеливо купувачи. Вървяхме часове наред по крайбрежната ивица. Мислехме, че е близо, но се оказа, доста далече. Придвижвахме се повече от два часа без да спрем, а хълмът се виждаше все още в далечината. Когато се приближихме, разбрахме, че за да стигнем до станцията на въжената линия ще трябва да заобиколим голям залив и да преминем покрай доста жилищни блокове. Накрая решихме да се качим на такси и така да стигнем до заветния хълм. По улиците имаше задръстване, но все пак успяхме за 12 реала да стигнем до станцията. За наш късмет тя работеше. Купихме билети и щастливи, че не сме вървяли напразно се качихме в кабината.
03 Sugar Loaf_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=2l2fvIt_Uvs&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=4
Трета част от поредицата филми за пътуването ни до Бразилия. В него са включени снимки от върха на хълма Sugar Loaf в Рио де Жанейро. Много красив и космополитен град. Една от най-често посещаваните туристически атракции е именно този хълм. Бразилците го наричат Пао де Асукр. Преди обед валя проливен дъжд, а следобед разхождайки се видяхме хълма. Той беше в програмата ни, но беше мъгливо и облачно. Времето никак не беше подходящо за снимки. Не бяхме сигурни дали няма да завали отново, затова почти се бяхме отказали този ден да правим опит да се изкачим на него. Разхождайки се по един булевард, който водеше към залива Гуанабара, видяхме Захарната бучка. Не устояхме на предизвикателството и се насочихме натам. Вървяхме с часове и все не можехме да стигнем до него. Минавахме по озелени площи, вървяхме по крайбрежието на залива и покрай чудесния, но пуст по това време плаж Фламинго. Повече от 3 часа вървяхме без почивка, когато разбрахме, че има още доста да се върви. На края на плажа разбрахме, че пред нас се простира голям залив, който се извиваше като дъга навътре в града. Не знаехме още колко ни предстои да вървим до там, а часът беше почти 4 следобед. Нямахме представа до колко часа работи въжената линия. Виждахме, че вагончетата, които стигат до върха на хълма все още се движат. Това ни окуражи и решихме да вземем такси за да се придвижим по-бързо. Оказа се, че и това не е лесно. Трябваше да пресечем огромен булевард с шест платна и бързо движещи се автомобили. И все пак тръгнахме да търсим място където бихме могли да везем такси. Краката ни вече бяха доста уморени и ни боляха. Няколкочасовото ходене без почивка си каза думата. Как да е, успяхме да намерим такси. Мислехме,че ще се придвижим бързо, но попаднахме в задръстване. Беше края на работния ден и движението по улиците беше натоварено. Бавно, но славно успяхме да стигнем до станцията на въжената линия. За наше щастие линията работеше до 8 вечерта. Така имахме възможността да разгледаме града както през деня, така и през нощта. Гледката беше невероятна! Въпреки мъгливото и мрачно време, беше неописуемо красиво. Ето, как един не особено добър ден за снимки се превърна в отлична възможност да разгледаме Рио и през нощта. Беше страхотно преживяване!
Трета част от поредицата филми за пътуването ни до Бразилия. В него са включени снимки от върха на хълма Sugar Loaf в Рио де Жанейро. Много красив и космополитен град. Една от най-често посещаваните туристически атракции е именно този хълм. Бразилците го наричат Пао де Асукр. Преди обед валя проливен дъжд, а следобед разхождайки се видяхме хълма. Той беше в програмата ни, но беше мъгливо и облачно. Времето никак не беше подходящо за снимки. Не бяхме сигурни дали няма да завали отново, затова почти се бяхме отказали този ден да правим опит да се изкачим на него. Разхождайки се по един булевард, който водеше към залива Гуанабара, видяхме Захарната бучка. Не устояхме на предизвикателството и се насочихме натам. Вървяхме с часове и все не можехме да стигнем до него. Минавахме по озелени площи, вървяхме по крайбрежието на залива и покрай чудесния, но пуст по това време плаж Фламинго. Повече от 3 часа вървяхме без почивка, когато разбрахме, че има още доста да се върви. На края на плажа разбрахме, че пред нас се простира голям залив, който се извиваше като дъга навътре в града. Не знаехме още колко ни предстои да вървим до там, а часът беше почти 4 следобед. Нямахме представа до колко часа работи въжената линия. Виждахме, че вагончетата, които стигат до върха на хълма все още се движат. Това ни окуражи и решихме да вземем такси за да се придвижим по-бързо. Оказа се, че и това не е лесно. Трябваше да пресечем огромен булевард с шест платна и бързо движещи се автомобили. И все пак тръгнахме да търсим място където бихме могли да везем такси. Краката ни вече бяха доста уморени и ни боляха. Няколкочасовото ходене без почивка си каза думата. Как да е, успяхме да намерим такси. Мислехме,че ще се придвижим бързо, но попаднахме в задръстване. Беше края на работния ден и движението по улиците беше натоварено. Бавно, но славно успяхме да стигнем до станцията на въжената линия. За наше щастие линията работеше до 8 вечерта. Така имахме възможността да разгледаме града както през деня, така и през нощта. Гледката беше невероятна! Въпреки мъгливото и мрачно време, беше неописуемо красиво. Ето, как един не особено добър ден за снимки се превърна в отлична възможност да разгледаме Рио и през нощта. Беше страхотно преживяване!
04 Sugar Loaf in the Night_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=t_y_TdKqboU&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=5
Четвърта част от поредицата филми за пътешествието ни до Бразилия. Филмчето съдържа снимки на Рио от хълма Захарната бучка, направени през нощта. Беше красива, прекрасна нощ, която ще остави дълбока следа в спомените ни за един прекрасен град. Бяхме на седмото небе от щастие, че имахме достатъчно време да разгледаме на спокойствие Рио както през деня, така и на нощна светлина.
Ще си призная, че малко се страхувахме как ще се приберем до хотела в този космополитен, непознат за нас град. За щастие всичко мина благополучно. Прибрахме без проблеми с такси. Такситата чакаха пред изхода на въжената линия. Не ни се налагаше дори да чакаме. Прибрахме се точно за вечеря.
В хотела поразпитахме къде бихме могли да вечеряме. Не далече имаше ресторант, който продаваше сготвена храна на килограм. Аз малко скептично бях настроена. Какъв ще е този ресторант на килограм?! Оказа се, че готвят вкусни неща, от които можеш да си направиш прекрасна вечеря. В една чиния избираш от всичко каквото ти харесва. Накрая тя с цялото съдържание се тегли и плащаш обща цена за това, което си избрал. Много ми хареса, защото можеш да си избереш от няколко ястия по малко. Беше наистина вкусно.
Сити и доволни тръгнахме към плажната ивица Copacabana. Всичко беше осветено. Стигнахме почти до следващия плаж Ипанема. Беше тихо, приятно и спокойно. Хотелът ни се намираше на близо и ние се прибрахме бързо, доволни и щастливи. Успяхме да видим доста неща през този първи ден от престоя ни в Рио.
05 Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=Jyi9E0L6xec&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=6
Втори ден:
С метрото стигнахме до центъра на града. Редуваха се сгради със старо и ново строителство. За разлика от нашите градове в Рио те не си противоречаха. Тук бяха сградите на театъра, художествената галерия, съдебната палата, на пощата -- сгради правещи силно впечатление със своята красива архитектура от миналия век, а може и от по-миналия -- не знам.
Бяхме гладни и същевременно търсехме място, където да закусим. Докато скитахме из града и правехме снимки на всичко, което ни направи впечатление стана обед. Търсейки закусвалня или малък ресторант попаднахме на Арките на Лапа (Arcos da Lapa). Построени през 1780 година. Зад тях имаше стари сгради от колониален тип. Не бяха особено впечатляващи, а и будеха страх. Не знам защо? Помотахме се още малко, търсейки къде се намира улицата с плочките на Селарион (Escadaria Selarion), но като не я открихме се насочихме към катедралата сан Себастиан (Catedral de São Sebastião), тя поне се виждаше отдалече -- гигантска, грозновата, бетонна сграда. Вътрешността беше семпла с четири големи стъклописа, ориентирани в четирите посоки на света, а на купола имаше прозорец с формата на кръст, край олтара имаше няколко статуи на светии. Сградата е огромна и събира доста посетители.
Втори ден:
С метрото стигнахме до центъра на града. Редуваха се сгради със старо и ново строителство. За разлика от нашите градове в Рио те не си противоречаха. Тук бяха сградите на театъра, художествената галерия, съдебната палата, на пощата -- сгради правещи силно впечатление със своята красива архитектура от миналия век, а може и от по-миналия -- не знам.
Бяхме гладни и същевременно търсехме място, където да закусим. Докато скитахме из града и правехме снимки на всичко, което ни направи впечатление стана обед. Търсейки закусвалня или малък ресторант попаднахме на Арките на Лапа (Arcos da Lapa). Построени през 1780 година. Зад тях имаше стари сгради от колониален тип. Не бяха особено впечатляващи, а и будеха страх. Не знам защо? Помотахме се още малко, търсейки къде се намира улицата с плочките на Селарион (Escadaria Selarion), но като не я открихме се насочихме към катедралата сан Себастиан (Catedral de São Sebastião), тя поне се виждаше отдалече -- гигантска, грозновата, бетонна сграда. Вътрешността беше семпла с четири големи стъклописа, ориентирани в четирите посоки на света, а на купола имаше прозорец с формата на кръст, край олтара имаше няколко статуи на светии. Сградата е огромна и събира доста посетители.
06 Escadaria Selaron_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=NNvILUEDwzw&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=7
Хорхе Селарон е роден в Чили, Южна Америка през 1947 год. Като художник - керамик, той работи, пътува и твори в над 50 държави, когато през 1983 година пристига в Бразилия, където се установява. През1990 година започва да облицова с плочки стръмната улицата Manuel Carneiro, която се състои от 250 стъпала с дължина 125 метра и е облицована с над 2000 плочки, които с помощта на приятели и познати успява да събере и за 20 години да създаде едно уникално произведение, единствено по рода си в целия свят. Облицовайки тази стръмна улица, той я превръща в едно от най-често посещаваните места в Рио. Събирал, вграждал и подреждал плочки от къде ли не, но за нас най-впечатляващото беше, че имаше плочка от България. Просто да не повярваш! Керамична чиния с нашата светиня Рилския манастир беше вградена още в началото на стълбището. Селарон непрекъснато променял ту една, ту друга секция. Казал, че това е творчество и ще престане да прави промени едва след смъртта си, която за нещастие го сполетяла на същото това стълбище станало негов паметник. На 10 януари 2013 година, Хорхе Селарон е намерен мъртъв на улицата - стълбище. Полицията не изключва убийство. Той често получавал заплахи. Селарон не жалел нито време, нито сили, нито пари за да превърне тази улица в едно неповторимо и единствено по рода си уникално произведение на изкуството.
Хорхе Селарон е роден в Чили, Южна Америка през 1947 год. Като художник - керамик, той работи, пътува и твори в над 50 държави, когато през 1983 година пристига в Бразилия, където се установява. През1990 година започва да облицова с плочки стръмната улицата Manuel Carneiro, която се състои от 250 стъпала с дължина 125 метра и е облицована с над 2000 плочки, които с помощта на приятели и познати успява да събере и за 20 години да създаде едно уникално произведение, единствено по рода си в целия свят. Облицовайки тази стръмна улица, той я превръща в едно от най-често посещаваните места в Рио. Събирал, вграждал и подреждал плочки от къде ли не, но за нас най-впечатляващото беше, че имаше плочка от България. Просто да не повярваш! Керамична чиния с нашата светиня Рилския манастир беше вградена още в началото на стълбището. Селарон непрекъснато променял ту една, ту друга секция. Казал, че това е творчество и ще престане да прави промени едва след смъртта си, която за нещастие го сполетяла на същото това стълбище станало негов паметник. На 10 януари 2013 година, Хорхе Селарон е намерен мъртъв на улицата - стълбище. Полицията не изключва убийство. Той често получавал заплахи. Селарон не жалел нито време, нито сили, нито пари за да превърне тази улица в едно неповторимо и единствено по рода си уникално произведение на изкуството.
07 Botanical Garden_Rio de Janeiro_Brazil
https://www.youtube.com/watch?v=MUuw3DyFVYA&list=PLfnLhn7MY3pVlQpAHGTagprHPmB3KxJEM&index=8
Когато приключихме със снимките, се чудехме къде да отидем и какво още да видим, когато Златомира забеляза автобус с надпис Jardin Botânico. Втурнахме се към спирката и успяхме да се качим на автобуса. Как да е успяхме да обясним, че искаме да стигнем до Ботаническата градина и ако могат да ни напомнят къде да слезем. Да, ама -- не -- забравили. Стовариха ни на повече от километър и половина от входа на градината. Спряха чак в края на ботаническата градина. Трябваше да извървим обратно това разстояние отвън на градината докато стигнем до един страничен вход. Имахме само два часа да разгледаме този огромен парк, който ни изглеждаше безкраен.
Вътре ни посрещна тишина, спокойствие, зеленина и свежест. Паркът е разположен на площ от 1 350 000 кв. м. и има над 8000 различни вида растения. Той се обитава от различни видове животни и птици. Могат да се забележат катерици, маймуни, порове,чапли, дропли и др.
По-голямата част от растителността е субтропическа, но има растителност и от други части на планетата. Началото на оформянето на района като парк датира още от 1800 година. Градината прави впечатление с много редки дървета и растителност. На няколко места са оформени езера с плуващи в тях риби, спускащи се водопадчета, статуи, шадравани. Красотата и спокойствието те грабват още с влизането в градината.
В градината се срещат много редки и невиждани растения като орхидеи, билки, кактуси. Близо до централния на градината се намират Японската градина и Градината на кактусите. Цялата градина е опасана с множество алеи. По тях може да се придвижиш освен пеш и с електромобил, който превозва около десетина пътници.
Красиво, приятно и отпускащо.
Когато приключихме със снимките, се чудехме къде да отидем и какво още да видим, когато Златомира забеляза автобус с надпис Jardin Botânico. Втурнахме се към спирката и успяхме да се качим на автобуса. Как да е успяхме да обясним, че искаме да стигнем до Ботаническата градина и ако могат да ни напомнят къде да слезем. Да, ама -- не -- забравили. Стовариха ни на повече от километър и половина от входа на градината. Спряха чак в края на ботаническата градина. Трябваше да извървим обратно това разстояние отвън на градината докато стигнем до един страничен вход. Имахме само два часа да разгледаме този огромен парк, който ни изглеждаше безкраен.
Вътре ни посрещна тишина, спокойствие, зеленина и свежест. Паркът е разположен на площ от 1 350 000 кв. м. и има над 8000 различни вида растения. Той се обитава от различни видове животни и птици. Могат да се забележат катерици, маймуни, порове,чапли, дропли и др.
По-голямата част от растителността е субтропическа, но има растителност и от други части на планетата. Началото на оформянето на района като парк датира още от 1800 година. Градината прави впечатление с много редки дървета и растителност. На няколко места са оформени езера с плуващи в тях риби, спускащи се водопадчета, статуи, шадравани. Красотата и спокойствието те грабват още с влизането в градината.
В градината се срещат много редки и невиждани растения като орхидеи, билки, кактуси. Близо до централния на градината се намират Японската градина и Градината на кактусите. Цялата градина е опасана с множество алеи. По тях може да се придвижиш освен пеш и с електромобил, който превозва около десетина пътници.
Красиво, приятно и отпускащо.
Абонамент за:
Публикации (Atom)